Как Асен Цеков от Vino Orenda върна вярата в българското вино

Беше началото на декември 2022 година – моята първа винена дегустация в магазин Vino Orenda. Не просто събиране с другарчета и комкане, а с добавено истинско знание за тайнството на правенето на вино.

Помня, че малко преди това бях на ръба да приема подаръка на моя близка приятелка – курс по сомелиерство. Много исках да се образовам по винената тема и наистина ми трябваше нещо от специалисти.

На тази първа дегустация срещнах „случайно“ моя позната и тя ми каза, че
най-добре ще напредна във винената наука, ако идвам редовно в магазина, а не да се занимавам с курсове с неизвестно качество.

Честна и искрена препоръка, която аз последвах.

Така започна моето пътешествие в света на виното с главен навигатор Асен Цеков – собственикът на магазина и винен експерт.

Понеже съм добра ученичка открай време, то и това обучение го прегърнах с отдаденост и жажда да навляза по-дълбоко в дебрите на изкуството на Дионисий.

Всъщност, виноправенето е вероятно най-подвижното и неуловимото изкуство. Доста често човек има чувството, че нищо не знае и отново е на стартовата линия, връща се в първи клас.

Аз имах същото усещане къмто тревожност от неведението, но това бързо отминаваше заради вложената от Асен Цеков любов, отдаденост и желание да обогатява дегустациите с дълбоко познание, опита си и различен поглед.

Научих разликата в начина на производство на бяло и червено вино, за първи път чух за оранжево вино и го вкусих.

Видях, че сортът „Широка Мелнишка Лоза“, нашата българска гордост, невинаги е тежък и удря в главата както се шири такова мнение, а може да бъде леко палав, игрив в превъплъщението си на естествено пенливо вино.

Разбрах, че мацерация не е да се омацаш, а любовната прегръдка между гроздовия сок и ципите. От това колко дълго трае зависят цветът, вкусът и качеството на оранжевото вино например.

И още толкова интересни неща, че постепенно придобих увереност да пиша за тези чудни дегустации и преживяването на моето небце – започнах да пускам постове в LinkedIn, които привлякоха почитателите на еликсира на боговете.

При толкова дарове, които получих, съвсем естествено дойде идеята за интервю с Асен Цеков. Обичам да връщам жестовете и да показвам хората, допринесли за моето развитие.

Насладете му се и разберете:

• Защо Асен не се отказва от бизнес начинанието си въпреки трудностите и с всички сили се старае да подпомага малки и средни български изби.
• Как намери отново пътя към българския потребител и реализира каузата си – върна вярата в българското вино.

Виното ли намери теб или ти намери виното? Как стигна до Vino Orenda и магазина?

Мисля, че в един момент от живота ми то ме намери, а аз все още продължавам упорито да го търся.

Създаването на Vino Orenda през 2012 година бе съвкупност от фактори:

• Увлечението ми по виното и пътуванията
• Натрупания търговски опит
• Напускане на работа от голяма дистрибуторска компания, в която заемах мениджърска позиция
• Освобождаване на помещението, в което е магазинът в момента от предишните наематели

Не на последно място и възходът на българските винарни по това време, някои от тях и връстници на магазина с първи реколти в тези години.

Кои са най-големите ти бизнес предизвикателства по пътя дотук и как се справяш?

Бизнес предизвикателствата в един малък частен бизнес са ежедневие.

Най-голямото може би е да оцелееш и вървиш с изправена глава в подобна сфера – работа само с български вина, от малки производители и така вече 14 години.

Справяме се, тайни няма.

Водещите думи са постоянство и удовлетворение от това, което работиш, от партньорствата и впечатленията, които създаваш и изграждаш.

Защо залагаш на българското вино и по какви критерии подбираш избите?

САМО българско вино е нашият отличителен знак.

Дълги години бяхме единственият магазин, работещ само с български вина от малки производители. За съжаление картината в последните години не се е променила особено, но тук-там вече има и други наши колеги с такъв акцент.

Отдаваме предимство на типични български сортове, вина с натурални практики и минимални намеси.

Но най-вече работим с хората, не само с продуктите. Разказваме техните истории, споделяме философията им за създаване на вино.

Пътувал си до много винени региони по света, опитвал си много вина. С какво се отличават българските и можем ли вече да се похвалим с увеличеното им търсене на чужди пазари?

Да, пътувал съм и навсякъде където съм бил, съм търсил, откривал и консумирал местни вина и продукти.

А за съществено увеличение на търсенето или превземане на определени чужди пазари все още не може да се говори.

Наблюдението ми през годините е, че чуждата публика, която желае да опита българско вино, търси предимно типични български сортове, които са и нашата идентичност, а при нас във Vino Orenda се интересуват и от вина, създадени с натурални практики.
За съжаление, колкото и да си ги обичаме нашите сортове, те все още са много малък дял в лозята ни, но с бавни стъпки вървим плавно нагоре.

Въпреки че имаме много клиенти чужденци, неведнъж съм казвал, че мисията на Vino Orenda, e не толкова да търсим и представяме вината си навън, а да спечелим и накараме българския вино любител да посяга по-често към бутилка българско вино и да бъде отворен и любопитен към него. 

Иска ми се постепенно да изграждаме една култура, която имат отдавна хората на „Запад“, за потребление на свои местни продукти, без това да става за сметка на качеството на продуктите или компромис с него.

Има някои винени нации, като швейцарците, които успяват да реализират повече от 80% от вината си на вътрешен пазар. Защо пък един ден и ние да не го постигнем или дори надминем!

Какви промени, тенденции виждаш в последните 10 години при нашите производители и накъде водят?
Има ли запазена някаква нишка от соца – практики, уроци?

За времето на соца нямам голямо желание да коментирам. Единственото хубаво от тогава, според мен, е усиленият труд , който се е хвърлял през 70-те години за създаване на нови български сортове, съобразени с климатични особености, устойчивост и други.

Разбира се това паралелно със създаването и развитието на такива винени институции като Плевенския Институт, Пловдивския Университет, различни опитни станции и полета.

Иначе в последните 10 години нашите винопроизводители са се увеличили двойно и отгоре, но в голямата си част те са микро, малки и средни.

Тенденциите, които следват, както в повечето случаи идват и се диктуват от някои моди в по-големите винени държави и пазари, налагани от увеличеното търсене от потребителите от една страна.
А от друга, подчертано подтикнати от желанията и усилията на търговците и презентаторите като нас.

Някои от последните такива са:

• Вина от типичните български сортове
• Натуралните вина
• Пет-нат и оранжеви
• По-елегантни и леки на цвят и тяло червени вина
• Вина с по-ниско алкохолно съдържание

Какво прави една дегустация в твоя магазин интересна? Има ли накрая изненади, разбити митове и очаквания на гостите?

Да, провел съм стотици дегустации, вече повече от 10 години, почти ежеседмично.

Нашите са същевременно и срещи, дискусии и както е модерно сега да се нарича – макар и малки майсторски класове на тема вино.

Аз самият, поглеждайки назад, често се чудя колко различни теми сме създали за това време, за да бъде интересно на публиката пък и на нас.

Е, някои тематични дегустации се повтарят през годините, като вината се променят.

Но в основата си се стремим да представяме повечето пъти нови или стари уникални вина и сортове, стилове и реколти, да провокираме любопитство и след всяка наша дегустация участниците да си тръгват с научено нещо ново.

Не желаем събитията ни да са просто самоцел.

Промениха ли се нагласите на българите към родното производство – избират ли повече наши вина и какви?
Изобщо как се развива винената култура според теб?

Засегнах тази тема в един от предходните въпроси.
Ще допълня, че за нас във Vino Orenda най-голямата награда е да чуем:

„Вие ми върнахте вярата в нашите вина. Преди да ви срещна бях спрял/а да купувам българско вино.“

За наша радост това се случва все по-често.

Да, променят се нагласите, макар и не с темповете, с които ни се иска. Вярвам, макар и да звучи нескромно, че малка частичка от тази промяна се дължи на нас.

А винената култура е неизбежна част и от културата на хранене. Макар че виждаме на моменти едната да изпреварва, развитието и на двете трябва наистина да върви ръка за ръка.

Кои са най-честите заблуди за българското вино и как ги разбиваш ти?

Заблуди има много, но няма да ги споменавам, за да не би някои от твоите читатели да научи нещо лошо, чувайки го за пръв път.
А ги разбивам чрез дегустиране – най-прекият път към любителя на хубаво вино е опитването.

Ако трябва да препоръчаш на начинаещ дегустатор три сортови вина за три повода – едно за всеки ден, едно за празник и едно за изненада, кои ще са и защо?

Сортове много, а в три вина е изключително трудно да се сместя, но за да спазя точно въпроса ти, бих постъпил така:

Да вземем най-титулувания български сорт „Мавруд“, който си има и „личен празник“ – 26. октомври. Въпреки многото клишета, изговорени за него, той може да има различна стилистика.

За всеки ден начинаещият дегустатор може да опита „Мавруд“, който не е отлежавал в бъчви, с елегантна и плодова стилистика от по-нова реколта или направо млад „Мавруд“.

За празник да избере по-комплексен „Мавруд“, по-стара реколта и отлежал в дъбова бъчва.

За изненада например естествено, натурално пенливо – Пет-Нат вино от „Мавруд“.

Наздраве!

Знам, че освен с магазина си ангажиран и с други инициативи. Разкажи повече за тях.

Освен ежеседмичните дегустации и събития в магазина и извън него, заедно със съпругата ми Валентина организираме и реализираме две по-големи винени събития веднъж в годината.

Едното е първият и единствен фестивал, посветен на българските вина, създадени с натурални практики и техните създатели „Wine Nat? – среща с натуралното вино“.

Четвъртото му издание е на 14. ноември 2026 година.

На него освен че могат да се опитат над 70 натурални вина от малки и микро производители, посетителите се срещат лице в лице със създателите им, имат шанса да обсъждат открито каквото ги интересува, да потърсят и съвет.

Другото ни дете така да се каже е “Софийски Квартален Tour de Зарезан“, което от 2018 обединява винени места в София (магазини, барове, ресторанти), посветени на българското вино.

Обикновено се провежда във втората събота на месец февруари.
Това е нашият начин да пренесем традицията на Трифон Зарезан в съвременна градска среда.

Идеята е хората да обикалят пеша различни квартали в центъра и винени обекти, да откриват български вина, производители и нови места за вино.
От 2024 насам имаме партньорство със Столична Община и Visit Sofia и това може да се случи също чрез два ретро автобуса „Чавдар“.

За нас е не само празник и на българското вино, но и на градската винена култура – неформален, любопитен и най-вече споделен с хората.

С времето Турът се превърна в традиция – не просто събитие за вино, а един ден, в който София става малко по-винена, по-цветна и по-весела.

Имам и други ангажименти, които са още по-задължаващи и допълват мисията ми.

Член съм на БАВП (Българска асоциация на винените професионалисти), а Vino Orenda e част от БАНЛВ (Българска асоциация на независимите лозаро-винари), където съвместно с колеги участвам в различни инициативи като Международния Ден на Мавруда, градски винени фестивали и други.

Вината, предлагани във Vino Orenda, ще откриете и в електронния магазин.

За дегустациите и събитията следете Фейсбук страницата.